Една от основните закономерности в природата е способността на живите системи, в частност човекa, да се адаптират (приспособят) към различните фактори на средата. Спортната тренировка се явява един изключително ефективен „инструмент” за активно и целенасочено въздействие върху спортуващия за развитие, усъвършенстване и изява на неговите двигателни, но и интелектуални възможности.

Кратък преглед на спортната тренировка

Исторически понятието тренировка има конкретно значение. Произлиза от английското training, което означава упражняване, обучаване, квалификация.

От една страна, тренировката се разглежда като всякакъв вид занимания с физически упражнения, които укрепват здравето и повишават физическата годност на човека. От друга – като целенасочен педагогически процес на обучение, възпитание и усъвършенстване на функционалните резултати в определен вид двигателна дейност (спорт).

Стрес: необходим за всяка тренировка

Думата stress е английска и приблизително означава натиск, деформиране, напрежение. Стресът често се бърка с понятието дистрес, което в редица случаи се явява негов контекстов синоним, но не и в тази статия. Дистресът се получава в резултат на силно външно или вътрешно влияение върху нашия организъм над допустимите норми, при което се преодоляват защитните функции на организма и това неминуемо довежда до патологично състояние. Най-просто казано: Увреждащият или неприятен стрес над допустимите нива за организма се нарича “дистрес”.

За разлика от него понятието стрес е задължителен компонент на всеки спорт и тренировка, той е необходимото условие за развитието и постигането на постижения на трениращия. За първи път канадският лекар Ханс Селие определя състоянието на физическо и психическо напрежение като стрес. Т.е. стрес има винаги когато психиката и организмът трябва да реагират на дразнения от външната среда. Определя се като състояние на напрежение на личността, възникнало под влияние на изключително силни дразнители, независимо от техния произход – физически, психически, химически и др. Характеризира се с редица физиологични и психологични изменения, които имат отношение към процеса на адаптация:

Това състояние на повишена възбудимост (напрежение) в психиката и организма Силие определя като „общ адаптационен синдром” (ОАС). Неговото протичане във времето той разделя на три основни стадия:

Адаптация и спорта

Още през 1809г. в книгата си „философия на зоологията” Ж.Б.Ламарк излага своите възгледи за еволюционното развитие на видовете и формулира мисълта за стимулиращото въздействие на упражняването /повтарянето на еднообразни въздействия/ върху различните органи и системи на организма. Мисълта на Ламарк доразвива немският ембриолок В.Ру. той счита, че функцията не само развива и оформя отделните органи и системи, но ги специализира в зависимост от характера на въздействието върху тях. Тази способност на живите същества към пренастройка на техните функции той нарича функционална адаптация.

Като общо научно понятие адаптацията обикновено се разглежда в два аспекта. В първия случай тя се определя като генотипна (наследствена), която лежи в основата на еволюционния процес и се характеризира с трайни приспособителни промени по пътя на наследствените изменения и естествения подбор. Във втория случай тя се определя като фенотипна (индивидуално придобита) под непосредственото влияние на факторите на средата и се характеризира със значителна динамика на приспособителните промени в динамичното равновесие /устойчивото състояние на организма/. Спортната тренировка се разглежда като особен тип фенотипна адаптация на обучение, възпитание и усъвършенстване на личността.

Адаптацията е способност на живата материя (спортуващият) активно да се приспособява и самоусъвършенства в резултат на взаимодействието на личността със стресовите фактори.

Адаптационният процес в спортната тренировка се характеризира с две измерения:

Основни стадии и фази на адаптационния процес

В зависимост от външните педагогически въздействия всички реакции на организма могат условно да се разделят на три стадия:

Първи стадий. Това е т.нар. срочна адаптация и представлява една отделна тренировка, която преминава през три фази:

Втори стадий. Това е т. нар. кумулативна адаптация. Тя е цел и лежи в основната на спортната тренировка и е от съществено значение за периодизацията на тренировъчния процес. Преминава през четири основни фази:

► Изграждане на аеробна /обща/ издръжливост;

► Неспецифичен характер на тренировъчното натоварване с по-голям обем;

► Съответства на първия етап на подготвителния период /общо подготвителен етап/ с продължителност около 3 – 4 месеца.

► Изграждане на специфичните за съответния спорт качества;

► Увеличаване на специално подготвителните упражнения и интензивността на натоварването;

► Съответства на втория етап на подготвителния период /специално подготвителен етап/ с продължителност 1 – 2 месеца.

► Достигане на най-високи нива на обща и специална работоспособност на спортиста;

► Поддържане на спортната форма;

► Приложение на специфични състезателни упражнения и методи на тренировка;

► Продължителността варира от 3 – 6 седмици в зависимост от спортния календар.

Тази фаза съответства на състезателния период на годишния цикъл.

► Понижаване нивото на общата и специална работоспособност на спортиста;

► Временно загубване на спортната форма;

► Съответства на преходния период на годишния тренировъчен цикъл.

Трети стадий. Той възниква тогава, когато има несъответствие между стресовите фактори /неправилно дозиране на тренировъчното натоварване, нарушаване на спортния режим и др./ и функционалните възможностите на спортиста. Това води до дълбока преумора и претренираност.

Основни свойства на адаптационния процес

Фазовият характер на адаптационния процес в резултат от взаимодействието – „среда-организъм”. Това взаимодействие се изразява в т. нар. активност на адаптационния процес, или „активна адаптация” /Д.Гюров, 1999г./, която осигурява устойчивото състояние на психиката и организма на спортиста със стресовите факторите на средата. Основни свойства на активността които разкриват специфичните особености на адаптационния процес са:

www. zdravbadi.com

1. “Стрес и адаптация в спорта” - проф. Даниела Дашева, 1998 г.,“
2. Теория и методика на спортната тренировка” Любен Кръстев, Свилен Нейков, Даниела Дашева, 2001 г.