Масло от кориандър | Антибактериално | Противовъзпалително

    Смята се, че кориандърът произхожда от областта на Средиземноморието и Югозападна Европа. Има доказателства за използването му от древните египтяни.

Цветовете са бели или розови. Най-често се използват пресните листа и сушените семена. Натрошените семена имат лимонов вкус. Обикновено се сушат, но могат да се ядат и зелени. Смлените семена от кориандър са важна съставка на кърито. Кориандърът е важна съставка и на някои колбаси в Германия, Холандия и Южна Африка.

В Аюрведа кориандърът се използва от хилядолетия поради противовъзпалителните си свойства. С лечебна цел се използват плодовете и полученото от тях етерично масло, което съдържа главно кориандрол. Освен етерично масло кориандърът съдържа тлъсто масло, белтъчини, алкалоиди, флавоноиди, кумарини.

    Маслото от кориандър може да се бори с различни инфекции, включително Е. коли и салмонела. Кориандърът унищожава дори и тези инфекции, с които не могат да се справят лекарствата.

Разтвор, който съдържа 1,6% масло от кориандър е в състояние да спре размножаването на голяма част от болестотворните бактерии, а някои дори убива. Забележителните антибактериални свойства на маслото от кориандър се дължат на това, че той преминава през защитните мембрани на бактериите и унищожава ядрото на тези едноклетъчни организми.

Това свойство може да помогне на много хора, които страдат от хранително отравяне, но са необходими допълнителни изследвания за използването на маслото от кориандър като лекарство.

Кориандърът се използва в ястия от средиземноморската, азиатската и мексиканската кухня и има положителен ефект върху черния дроб, подобрява апетита, използва се за профилактично прочистване на бъбреците, при лечение на отоци. Кориандърът е лек диуретик, облекчава възпалението при цистит, болезненото уриниране, възпалението на бъбреците и жлъчния мехур, стимулира изхвърлянето на бъбречните камъни.

  Растението има противовъзпалително, обезболяващо, спазмолитично, газогонно, отхрачващо действие. То се прилага при следните болести и болестни състояния:

• стимулира секрецията и моториката на храносмилателната система;
• лениви черва;
• липса на апетит;
• запек;
• бронхит и други белодробни възпалителни заболявания;
• понижава нивото на холестерола;
• подсилва имунната система;
• антидот при натравяне с живак и алуминий.

Плодовете не са отровни, но пресният сок от растението потиска централната нервна система и може да предизвика смърт поради спиране на дишането.