Допамин

Допаминът е невротрансмитер, хормон в химическите процеси на мозъка. Свързан е с метаболизма и се произвежда от леводопа. Принадлежи към класата на моногамините. На свой ред от него се произвеждат невротрансмитерите норепинефрин (норадреналин) и епинефрин (адреналин). Допаминът играе важна роля в редица психични процеси (мотивация) и заболявания (депресия, шизофрения), както и при възникването на психична зависимост от психотропни субстанции (хероин, кокаин и пр).

Допаминът осъществява своите функции, активирайки специфични метаботропни рецептори със седем мембранопроходни сегмента, разделени на пет класа: D1-D5. Различните класове са разпределени по различен начин и медиират различни функции (виж по-долу). Класовете D2 и D3 са авторецептори, те са разположени на пресинаптичната мембрана и ограничиват емисията (освобождаването) на допамин в синапса посредством автоинхибиция. Психитропната субстанция кокаин блокира тези два класа допаминови рецептори, повишавайки емисията на допамин в синапса. Наблюдаваните при консумацията на кокаин ефекти са следствие от повишената допаминова активност.

Допаминът участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в Централната и Периферна нервна система и като хормон - в регулацията на бъбреците. Понижената или повишена допаминова активност е свързана с редица неврологични и психични заболявания.

Постоянното поддържане на допаминовата активност в базалните ганглии над определено ниво (тонус на допаминовата активност) е необходимо за предотвратяването на неволни движения. Треморът, наблюдаван при Болестта на Паркинсон, е резултат от понижения допаминов тонус вследствие дегенерацията на допаминергичните (допаминопроизвеждащи) неврони в субстанция нигра. Паркинсоновият тремор се окачествява като пасивен тремор, защото е най-силен в покой (докато крайниците са отпуснати). Когато пациентът извършва движения, допаминергичните неврони масирано освобождават допамин в базалните ганглии, допаминовият тонус кратковременно се покачва - и треморът отслабва или изчезва напълно.

Кратковременните колебания в допаминовата активност (пулсативни колебания на допаминовата активност) са свързани с психични процеси като мотивация и концентрация. В този смисъл наркоманията (зависимост от психотропни субстанции, от никотин и алкохол до хероин), както и т.нар. хазартна зависимост се разглежда като патологично повишена готовност за реакция - свръхмотивация. Повърхностно изразено, пристрастените са много по-склонни към "автоматизирани" реакции (напр. спонтанно запалване на цигара) при презентацията на асоциирани с тях стимули (напр. чаша кафе) отколкото непристрастените. Невъзможността от пряко осъществявяне на автоматизираната реакция (напр. липса на цигари) предизвиква силно желание (англ. "craving"). На неврофизиологично ниво пристрастеността е свързана с повишен афинитет (чувствителност) на D1-рецепторите. Любопитен е фактът, че промени в допаминовата регулация на базалните ганглии се наблюдават и при психически разтройства с натрапливи действия, влечения, мисли - които също могат да бъдат определени като патологично завишена готовност за реакция. Перманентно понижената допаминова активност предразполага не само към моторни дефицити, но и към депресия (сред чиито кардинални симптоми е общо понижената мотивация). Шизофренията се характеризира с патологично повишена допаминова активност в Централната нервна система. При фармакотерапията се прилагат лекарствени препарати, които стимулират D2- и D3-авторецепторите и ограничават завишената допаминова активност.

Допаминът, норепинефринът (норадреналин) и епинефринът (адреналин) формират класа на катехоламините, вещества с общ прекурсор -аминокиселината тирозин. Веригата на тяхната биосинтеза може да бъде схематично представена по този начин:

L-Фенилаланин -(1)-> L-Тирозин -(2)-> Леводопа -(3)-> Допамин -(4)-> Норепинефрин (Норадреналин) -(5)-> Епинефрин (Адреналин)

(1) Ензимът фенилаланинхидроксилаза катализира преобразуването (хидроксилиране) на фенилаланин в L-Тирозин.

(2) Ензимът тирозинхидроксилаза катализира преобразуването (хидроксилиране) на аминокиселината L-Тирозин в Леводопа.

(3) Ензимът допа-декарбоксилаза катализира преобразуването (декарбоксилация) на Леводопа в Допамин.

(4) Ензимът допамин-β-хидроксилаза катализира преобразуването (β-оксидация) на допамина в норепинефрин.

(5) Ензимът Фенилетаноламин-N-метилтрансфераза катализира преобразуването (N-метилиране) на норадреналин в адреналин.

Рецептори

Допаминът осъществява своите функции, активирайки специфични метаботропни рецептори със седем мембранопроходни сегмента, разделени на пет класа: D1-D5. Различните класове са разпределени по различен начин и медиират различни функции (виж по-долу). Класовете D2 и D3 са авторецептори, те са разположени на пресинаптичната мембрана и ограничиват емисията (освобождаването) на допамин в синапса посредством автоинхибиция. Психитропната субстанция кокаин блокира тези два класа допаминови рецептори, повишавайки емисията на допамин в синапса. Наблюдаваните при консумацията на кокаин ефекти са следствие от повишената допаминова активност.

Функции и дисфункции

Допаминът участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в Централната и Периферна нервна система и като хормон - в регулацията на бъбреците. Понижената или повишена допаминова активност е свързана с редица неврологични и психични заболявания.

Моторика

Постоянното поддържане на допаминовата активност в базалните ганглии над определено ниво (тонус на допаминовата активност) е необходимо за предотвратяването на неволни движения. Треморът, наблюдаван при Болестта на Паркинсон, е резултат от понижения допаминов тонус вследствие дегенерацията на допаминергичните (допаминопроизвеждащи) неврони в субстанция нигра. Паркинсоновият тремор се окачествява като пасивен тремор, защото е най-силен в покой (докато крайниците са отпуснати). Когато пациентът извършва движения, допаминергичните неврони масирано освобождават допамин в базалните ганглии, допаминовият тонус кратковременно се покачва - и треморът отслабва или изчезва напълно.

източник http://icp-bg.com