Хмелът е многогодишно пълзящо растение. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове се намират етеричномаслени жлези. След обработка цветовете на хмела се използват за производство на бира и за билкова терапия. Растението се прилага с лечебна цел както вътрешно, така и външно.
Активните съставки на хмела включват флавоноиди, хидроксикумарините умбелиферон, херниарин и дикумарин. Той има антисептично, диуретично, успокоително и болкоуспокояващо действие. Като лечебно средство хмелът се използва за лечението на различни заболявания:
- кръвоносна система – пречиства кръвта;
- нервна система – успокояващо действие, при алкохолен делириум, хистерия, безсъние, чувство на безпокойство, нервно разстройство, невралгия, намалява чувствителността при болка;
- сърдечносъдова система – гръдна жаба, сърдечни заболявания;
- храносмилателна система – подобряване на апетита, лошо храносмилане, чревни спазми, синдром на раздразненото черво, колит;
- пикочо-полова система – заболявания на пикочния мехур, камъни в бъбреците, прекомерно производство на пикочна киселина, задържане на вода в организма;
- черен дроб – жълтеница, заболявания на черния дроб, понижена функция на черния дроб;
- мъжки състояния – обуздаване на прекомерната сексуална активност, сперматорея (неволно изтичане на семенна течност);
- дихателна система – кашлица;
- други – понижава високата температура и болките, елиминира натрупаните в тялото отрови, облекчава възпалението;
- външно приложение (лапи и компреси) – синини, изгаряния, възпаления, болезнени отоци, ревматични болки.
Напоследък хмелът намира широко приложение в козметиката – маслото от хмел влиза в състава на кремове и други продукти с омекотяващо и подхранващо действие върху кожата.
Не се препоръчва продължителната употреба или приема на големи дози от билката. Не трябва да се приема при стенокардия, инфаркт на миокарда, инсулт. Не се препоръчва по време на кърмене, тъй като е възможно да намали лактацията