Байкалският шлемник е степно тревисто растение с дебели, месести корени. Разпространено е в Русия, Североизточен Китай и част от Монголия. Намира широко приложение в традиционната китайска медицина. В състава на растението влизат над 100 флавоноида (между които байкалин), гликозиди, сапонини, етерични масла, алкалоиди, дъбилни вещества. Билката има антиканцерогенно, антибактериално, антикоагулантно, противовъзпалително, диуретично и съдоразширяващо действие.
С лечебни цели се използват корените на байкалския шлемник. Той се прилага при лечението на различни болести:
•· алергични състояния – алергични и възпалителни болести, алергичен ринит, сенна хрема, инхибира произвеждането на простагландин;
•· кръвоносна система – спира слепването на кръвните плочици;
•· сърдечносъдова система – атеросклероза, високо кръвно налягане;
•· храносмилателна система – дизентерия;
•· имунна система – остри инфекции, автоимунни заболявания, хронични инфекции, ретровируси (херпесен вирус, ХИВ-вирус);
•· чернодробни състояния – холецистит (възпаление на жлъчния мехур), хепатит;
•· метаболитни състояния – усложнения при катаракта и диабет;
•· бременност – необичайни движения на плода, токсемия при бременни;
•· дихателна система – остър бронхит, астма, настинка;
•· други – левкемия, скарлатина, тумори.
Външно растението намира приложение при акне, екземи, уртикария, периодонтит. То няма странични ефекти дори и при предозиране и продължителна употреба. При вродена сърдечна недостатъчност трябва да се приема само след консултация с лекар.