Витамин B17 (Амигдалин) - какво показва науката?

Какво представлява витамин B17?

Витамин B17 е популярно, но научно неточно наименование, използвано за веществото амигдалин и за свързания с него препарат лаетрил (Laetrile). Те получават известност през XX век заради твърдения, че могат да се използват срещу онкологични заболявания.

Въпреки названието си B17 не е признат витамин. Амигдалинът не е установен като незаменимо хранително вещество, няма доказан синдром на дефицит и не съществува препоръчителен дневен прием.

В природата амигдалин се среща в определени растения, включително в ядките на кайсиевите костилки и горчивите бадеми. Веществото принадлежи към групата на цианогенните гликозиди – съединения, които при разграждане могат да освобождават цианид.

Интересът към т.нар. витамин B17 е свързан най-вече с въпроса дали амигдалинът може да въздейства върху ракови клетки. Съвременните медицински оценки обаче не потвърждават твърденията, че той лекува рак.

В тази статия ще разгледаме какво представлява амигдалинът, каква е разликата между него и лаетрила, защо се използва названието витамин B17, какво показват клиничните изследвания и какви рискове съществуват при консумация на кайсиеви ядки.

Защо амигдалинът се нарича витамин B17?

Названието „витамин B17“ се популяризира като част от идеята, че определени заболявания могат да бъдат свързани с липса на амигдалин в храненето.

Тази хипотеза не е научно потвърдена.

За да бъде едно вещество класифицирано като витамин, трябва да има установена физиологична необходимост от него и недостатъчният му прием да води до характерни нарушения, които се предотвратяват или коригират чрез осигуряването му.

За амигдалина не са изпълнени тези критерии.

Той не е част от признатата група витамини B, към която принадлежат например B1, B2, B6, B9 и B12.

Следователно изразите „недостиг на витамин B17“ и „необходим дневен прием на B17“ нямат установена научна основа.

Каква е разликата между амигдалин и лаетрил?

Двете названия често се използват като синоними, но не винаги обозначават идентични химични препарати.

Амигдалин

Амигдалинът е природно срещащо се съединение от групата на цианогенните гликозиди.

Може да се открие в определени семена и костилки на растения от род Prunus.

Лаетрил (Laetrile)

Лаетрил е название, използвано исторически за определени препарати, свързани с амигдалина.

В различни страни и периоди под това название са предлагани продукти, които не винаги са имали идентичен химичен състав.

В медицинските публикации термините амигдалин, лаетрил и витамин B17 понякога се припокриват, но е важно да се знае точно кое вещество е изследвано.

В кои храни се среща амигдалин?

Амигдалинът присъства в някои растителни семена и ядки, особено в определени представители на род Prunus.

Сред известните източници са:

• Горчиви кайсиеви ядки – един от най-обсъжданите източници.
• Горчиви бадеми – могат да съдържат цианогенни гликозиди.
• Ядки от определени костилкови плодове – съдържанието варира според растението.
• Някои други растения – могат да съдържат амигдалин или сродни цианогенни съединения.

Съдържанието на амигдалин е силно променливо и не може надеждно да се определи само по външния вид на ядката.

Наличието на амигдалин не превръща храната в лечебно средство. При определени количества веществото може да създаде сериозен риск от цианидно отравяне.

Месестата част на кайсиевия плод не трябва да се бърка с ядката, намираща се вътре в твърдата костилка. Оценката на риска на EFSA се отнася до суровите ядки от кайсиевите костилки.

Защо витамин B17 се свързва с лечението на рак?

Исторически привържениците на лаетрила предполагат, че определени вещества, получени при разграждането на амигдалина, могат да увреждат туморните клетки.

Тези хипотези водят до лабораторни експерименти и ограничени клинични изследвания.

Част от лабораторните резултати показват биологична активност при определени експериментални условия.

Но активността върху клетки в лаборатория не доказва, че веществото е безопасно или ефективно лечение при хора.

В човешкия организъм действието на едно съединение зависи от неговото усвояване, разграждане, разпределение и токсичност.

При амигдалина особено важен проблем е възможността за освобождаване на цианид, който може да увреди и здрави клетки.

Какво показват клиничните проучвания за B17 при рак?

Националният институт по рака на САЩ (NCI) публикува научна оценка на данните за лаетрил и амигдалин.

Тя разглежда историята на веществата, лабораторните изследвания, ограничените клинични изпитвания и нежеланите реакции.

В клинично изпитване от 1982 г. са оценени 175 пациенти с различни онкологични заболявания, получавали амигдалин като част от определена програма.

Само един участник е отговарял на критериите за обективен туморен отговор. Проучването не установява убедителна противоракова ефективност.

Освен това тези данни не представляват доказателство от съвременно рандомизирано контролирано изпитване.

Какво установява Cochrane?

Систематичен обзор на Cochrane оценява научните публикации за употребата на амигдалин и лаетрил при рак.

Авторите не откриват рандомизирани клинични изпитвания, отговарящи на зададените критерии за надеждна оценка на ефективността.

Заключението е, че твърденията за полза при онкологични заболявания не са подкрепени с надеждни клинични доказателства, а рискът от тежки нежелани реакции е съществен.

Следователно витамин B17 не е доказано средство за лечение или предотвратяване на рак.

Може ли амигдалинът да унищожава само раковите клетки?

Често се среща твърдението, че амигдалинът освобождава токсични вещества единствено в туморните клетки и не уврежда здравите тъкани.

Тази идея не е потвърдена като безопасен и ефективен механизъм на лечение при хора.

Разграждането на амигдалина може да доведе до освобождаване на цианид, който не е специфично насочен само към раковите клетки.

Цианидът нарушава способността на клетките да използват кислород за нормалните си жизнени процеси.

Особено чувствителни към тези нарушения са органи с високи енергийни потребности, включително мозъкът и сърцето.

Няма научно основание да се твърди, че организмът надеждно предпазва всички здрави клетки от токсичните продукти на разграждане на амигдалина.

Кайсиеви ядки и цианид – какъв е рискът?

Това е най-същественият въпрос за безопасността.

Амигдалинът може да се разгради с освобождаване на цианид, включително след сдъвкване и преминаване през храносмилателната система.

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) публикува през 2016 г. оценка на риска от консумация на сурови кайсиеви ядки.

Според тази оценка дори малки количества могат да доведат до превишаване на установеното ниво за безопасна еднократна експозиция, особено при деца.

Размерът на ядката и количеството амигдалин варират, поради което няма надежден начин човек да определи безопасността само по броя на ядките.

Не препоръчваме консумацията на сурови горчиви кайсиеви ядки като източник на „витамин B17“ или с цел профилактика и лечение на рак.

Какви са симптомите на отравяне с цианид?

Цианидното отравяне може да бъде остро и потенциално животозастрашаващо.

Възможните симптоми включват:

• Главоболие и замайване.
• Гадене и повръщане.
• Слабост и обърканост.
• Ускорено или затруднено дишане.
• Промени в сърдечната дейност и кръвното налягане.
• Нарушено съзнание, гърчове и тежки усложнения при сериозно отравяне.

Симптомите могат да се развият бързо и не винаги започват по един и същи начин.

При съмнение за отравяне след консумация на кайсиеви ядки или продукт с амигдалин незабавно потърсете спешна медицинска помощ на телефон 112.

Не се опитвайте да предизвиквате повръщане или да лекувате предполагаемо отравяне с домашни средства.

Има ли безопасна дневна доза витамин B17?

Тъй като B17 не е признат витамин, не съществува установена препоръчителна дневна потребност.

Не съществува и клинично доказана доза амигдалин за профилактика или лечение на рак.

Количеството амигдалин в растителните продукти е променливо, а токсичността може да зависи от начина на прием и други фактори.

Поради това не е научно обосновано да се препоръчват ежедневни количества кайсиеви ядки като здравословна практика.

Възможността за цианидно отравяне е особено важен аргумент срещу самолечението с амигдалин и лаетрил.

Каква е разликата между витамин B17 и действителните витамини от група B?

Витамините от група B имат добре проучени физиологични функции.

Например:

• Витамин B1 (тиамин) участва в нормалния енергиен метаболизъм.
• Витамин B6 има роля в метаболизма на аминокиселините и други процеси.
• Витамин B9 (фолат) е необходим за определени процеси на клетъчно делене.
• Витамин B12 има важна роля в кръвообразуването и функциите на нервната система.

При тези витамини съществуват установени хранителни потребности и добре описани последици от недостиг.

За амигдалина няма подобни доказателства.

Следователно т.нар. витамин B17 не е равностоен на действителните витамини от група B.

Защо разказите за излекуване не са доказателство?

В интернет могат да бъдат открити лични истории, според които хора са се възстановили от онкологично заболяване след прием на кайсиеви ядки или лаетрил.

Подобни разкази не позволяват надеждно да се определи дали дадено вещество действително е имало лечебен ефект.

Възможно е човек да е получавал едновременно операция, химиотерапия, лъчетерапия или друго лечение.

Без медицинска документация, контролна група и подходящо проследяване не може да се установи причинно-следствена връзка.

При оценката на медицинска ефективност са необходими надеждни клинични изследвания, които разглеждат реални здравни резултати и нежелани реакции.

Какво трябва да знаем за витамин B17 и рака?

Заключение: каква е истината за витамин B17?

Наименованието „витамин B17“ е широко известно, но не обозначава признат витамин.

Амигдалинът е природно съединение, срещано в определени растения, включително в ядките на кайсиевите костилки.

Лаетрилът и амигдалинът са били популяризирани като алтернативни противоракови средства, но наличните клинични данни не доказват тяхната ефективност.

За сметка на това е установен реален риск от токсични реакции, включително цианидно отравяне.

Нито кайсиевите ядки, нито продуктите с амигдалин трябва да се използват като заместител на доказано онкологично лечение.

Най-надеждният подход при онкологично заболяване остава медицинска диагностика, индивидуално лечение и обсъждане на всички допълнителни продукти с лекуващия екип.