Една дума изниква в съзнанието ни, когато си представяме съвременното общество, работата, улиците, градския транспорт, задръстванията. Това е думичката "стрес". Постоянен спътник на всеки от нас. Но знаем ли кой е всъщност той и какво ни причинява?
Стресът представлява цялостна нервнофизиологична реакция на организма на определени физически, психически, здравословни и други дразнения. По принцип "идеята" на стреса е положителна за организма; подложен на условия, които се считат за екстремни или поне проблемни, организмът се мобилизира чрез стреса и се подготвя да реагира на евентуални проблеми.
Стресът може да е положителен или отрицателен. Положителен стрес може да бъде например този при извършването на работа с приятен резултат за извършилия я. Отрицателен стрес може да бъде страха или параноята. Според класификацията на Селие положителният се означава като стрес, а отрицателният-като дистрес.
Поставен под въздействие на външни фактори, организмът се опитва да се адаптира към особените условия и това поражда реакция, която Кенън обозначава като алармена, а Ханс Селие именува с популярното й днес име: стресова реакция. Стресовата реакция е нормалната организмова реакция на стресов фактор. Обичайно трябва да се премахне стресовият фактор, за да се нормализира състоянието на организма.
Макар и да знаем много за биохимията и физиологията на стреса, все още не е напълно ясен механизмът на зараждането му.
Ако е налична твърде повишена мускулна или нервнопсихична активност, в кръвта се увеличават катехоламините[1] - група хормони, секретирани от надбъбречната жлеза. Те имат редица въздействия, като например повишаване на кръвното, кръвнозахарните нива и пр.. Веднага се поражда отговор на нервната система, който активира симпатикуса[2]. Нещо повече, функцията на катехоламините е да активират хипоталамуса[3] и неговата хормонална секреция, чрез която той е способен да регулира телесната температура, апетита, отделителната система, кръвнозахарните нива. Надбъбречните хормони служат като посредници, отключващи вече създадените и натрупани хипоталамусни хормони, чрез които се въздейства на жлези като хипофизата. Вероятно голяма част и от реакцията на нервната система е провокирана от хипоталамуса, който има изразена нервнорегулаторна функция. Хипоталамусът също има опитно доказана връзка със съня и бодростта.
Съвременната наука приписва на хипоталамусните дразнения и някои от емоциите. Например, страхът и яростта могат да бъдат предизвикани изкуствено чрез стимулиране на хипоталамуса. Именно тези две чувства са често срещан спътник при стресови ситуации. Чрез стимулиране на хипоталамуса е доказана опитно и връзката му с мотивацията, с възникването на определен стремеж нещо да се направи, макар че в точно този случай връзката е по - сложна и зависима и от други фактори.
Връзката обаче продължава и напред. Хипоталамусът произвежда групи хормони, класифицирани като освобождаващи (releasing factors/hormons) или либерини и статини. Либерините активизират през аденохипофизата секрецията на хипофизни хормони, а статините блокират същата тази секреция. Например соматолиберинът и соматостатинът освобождават или блокират секрецията на соматотропин; кортиколиберина, тиреолиберина и гонадолиберина активизират съответно секрецията на кортикотропин[4], тиреотропин и гонадотропин.
Посредством аденохипофизата на практика хипоталамусът може да повлияе на надбъбречните жлези - отключващият стреса фактор, на половите жлези, на щитовидната жлеза... Т.е. на цялата ендокринна система и оттам на целия организъм.
Сложно ли ви се вижда? Всъщност, това е едно доста опростено обяснение на основната ос на стресова реакция на организма: така наречената хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос (НРА), която има функцията на мотор на стреса. Променливите въздействия по време на стрес променят действията на този "мотор", той е в състояние да се изключи напълно или да действа доста продължително време.
Стрес за нас е лоша дума. По време на стрес не се чувстваме добре, завладяват ни негативни емоции, имаме всякакви признаци на нездравословно състояние. Защо ни е стресът тогава? Защо организмът е избрал именно него в борбата с проблемите? Стресът обичайно възниква в следствие на емоции, отравяне, инфекция, умора. Това са му пораждащите фактори, с които организмът се опитва да се справи.
Това, което не усещаме и не съзнаваме ясно от стреса, е изключително положителна реакция за организма, свързана с промени, които не могат да останат трайни. Надбъбречните хормони остро засилват имунната реакция, особено фагоцитозата - способността на бели кръвни клетки да поглъща и обезврежда външни тела, както токсини, така и бактерии. Съсирваемостта на кръвта се повишава - оттук се намаляват последиците от евентуално нараняване. Повишеният кръвен ток и кръвна захар създават енергиен резерв за мускулната клетка. Увеличените бронхи пък подобряват контакта на кръвта с кислорода и оттам доставят повече кислород до клетките. Увеличената концентрация и възбудимост ни помагат да се справим там, където се иска нашето участие и намаляват чувството за болка. Емоции като ярост, мотивация или страх отключват както чувството за самосъхранение, така и целенасочеността в действията. Подтиснатият апетит и действие на отделителната система премахват страничните дразнители. За кратко организмът ни се превръща в "суперорганизъм", с надеждата да премахне стресовите фактори.
Съвременната наука приема етапите на Селие. Той е формулирал общо три основни стресови етапа.
Стресът има много симптоми, които можем условно да разделим в две групи. Едната са видимите симптоми, които се установяват чрез самонаблюдение. Другите симптоми са физиологични, доказуеми чрез изследване или имащи вторични проявления, като високото кръвно, виене на свят, гадене и пр.
Видими симптоми на стреса са:
Физиологичните промени са още повече и само ще споменем някои от тях, в това число:
Когато стресът е устойчив и води до фази на изтощение, т.е. вече става неконтролируем, се забелязва често повтаряне на инфекции или бързо прихващане на такива у стресираният индивид, загуба на телесно тегло, замайване, алергични реакции, потене също и нощем без видима причина, тремор и прочие.
Фазата на изтощението за съжаление не се "задоволява" само с външни признаци и леки отклонения в здравословното състояние, а води и до някои сериозни заболявания. Доказана връзка със стреса имат заболявания като хипертонията, язвата, ставни заболявания, диабетът, Адисоновата болест, болестта на Симондс и др.. Много други заболявания имат предполагаема, но недоказана връзка със стреса. Включително и някои смъртоносни такива. Всъщност, дори само отслабената имунна реакция е достатъчно сериозна предпоставка за големи проблеми.
Добре, но как да се предпазим? Има редица терапии за премахване на стреса. Често срещани са релаксацията, SPA процедурите, ароматерапията, акупунктура, психотерапия, медитация и йога, самоконтрол и автотренинг, имунна и здравословна диета, физически упражнения, забавления, масаж, кино и телевизия и много други.
Но едва ли има по-важна терапия и профилактика на стреса от дефиниране на стресовите фактори и своевременното им премахване.
И така, стресът е познат спътник на всеки от нас. Стресът е специфичен физиологичен отговор на предизвикващи проблем фактори от външната среда. Организмът изпада в алармено състояние, целящо преодоляването на стресовото въздействие. Така той подобрява шансовете си за успех, но не винаги успява. В случаите, когато не успява, се стига до преумора и претоварване, намалена имунна защита, заболявания, дори смърт.
За да не се стига дотам, Вие можете да помогнете на организма си. Борете се заедно със собственото си тяло. Борете се, но не срещу стреса, а срещу факторите, които го предизвикват. Старайте се да ги предвиждате или поне да ги идентифицирате навреме. Само така борбата ви ще е с гарантиран успех.
[1] Катехоламини - тирозинопроизводни, катаболни или стресови хормони, като адреналин, норадреналин и допамин.
[2] Симпатикус - симпатиков дял на нервната система, който учестява сърдечната дейност, разширява бронхите, подтиска движението и секрецията на храносмилателната система, блокира отделителната система, увеличава вътреочното налягане, разширява зениците и прочие.
[3] Хипоталамус - буквално подхълмие; висш център на вегетативната нервна система, имащ и екскреторни функции(т.е. функционира и като жлеза с вътрешна секреция). Намира се в основата на малкия мозък.
[4] Някои източници считат за водещ хипоталамуса. В следствие на стреса се счита, че той, като вегетативен нервен център реагира пръв и освобождава кортикотропин и оттам активира надбъбречната жлеза и описаният тук цикъл. Това не е напълно сигурно обаче, още повече че кортикотропинът активира отделна група хормони в надбъбречната жлеза, известни като глюкокортикоиди. Освен това е доказано, че стресът е повече хормонална, химична, отколкото нервна реакция, защото възниква и при организми без нервна система.
Използвани източници
Източник: bb-team
Статията има информативен характер, продуктите които се промотират, не са лекарства и не трябва да се използват за лечение!
Чувството на студени ръце и крака е често срещан проблем, който може да бъде сигнал за нарушения в кръвообращението. Въпреки че в някои случаи…
Знаете ли, че вашият дневен разход на енергия зависи не само от базалния метаболизъм (BMR), но и от нивото на физическа активност? Изчисляването…
В съвременния свят, където информационният поток е непрекъснат, когнитивната функция играе решаваща роля за успешното справяне с ежедневните…
С напредване на възрастта много хора забелязват спад в когнитивните си способности, като загуба на памет, затруднена концентрация и забавено…
Fhl.bg-Фитнес и Здраве Магазин за хранителни добавки в София 0888 917 000 024829562
Copyright © 2010 - 2025 Всички права запазени FHL.BG