Лято ,жега какво по-прекрасно нещо от един сладолед!
Сладолeдът представлява сладък замразен десерт, направен основно от мляко , сметана,вода, масло , захар , сладка или овкусяваща съставка (плодове, ядки, шоколад) или добавка на аромати. Към промишлено приготвяните сладоледи се добавят стабилизатори и емулгатори, които подобряват структурата им.
Сладоледът е висококалоричен продукт, съдържа голямо количество мазнини, захар, въглехидрати и др.
Съществува голямо разнообразие според вкуса, опаковката и формата на неговите видове.
История на сладоледа:
Преди три хиляди години в домовете на богатите китайци са поднасяли изискан десерт - сладък сок от пресни плодове, смесен със сняг или лед. С такъв десерт са черпили и Александър Македонски по време на походите му в Персия и Индия. Сладоледът покорява Европа благодарение на прославения венециански пътешественик Марко Поло, който донесъл рецептата за охладен шербет от Китай. В Италия той бързо става любимо блюдо в знатните домове. Истинският сметанов сладолед бил изобретен при Наполеон ІІІ. Страстта към сладоледа обхванала и немците и австрийците. Италианците, с тяхното неизчерпаемо желание да смесват най-невероятни продукти, измислили сладоледа-асорти с добавка на плодове, ядки, ликьор и парченца бисквити. В Америка рецептите за сладолед пристигнали с английските преселници. До XVIII век сладоледите се правели изключително от плодове. За първи път сметанов сладолед е споменат в Париж през 1774 г.
Същинското начало на промишленото му производство било през 1851 г., когато американският предприемач и търговец на мляко Яков Фусел създал в Балтимор първата сладоледена фабрика. С изобретяването на хладилните машини през ХІХ век били разработени и технологии за получаване и съхранение на лед. Сладоледът се разпространил масово. Именно тогава английският изобретател Томас Мастерс измислил машината за сладолед. През 1904 година в Сейнт Луис се провела международна изложба на сладоледа, на която бил демонстриран първият автомат за вафлени кофички за сладолед. Така се появил сладоледът в кофички или фунийки, наричан "кифличката на ескимоса".
В навечерието на Първата световна война в САЩ вече имало класификация на десет типа сладолед, от които се произвеждали стотици видове. През 1921 г. в Ню Йорк е патентован и знаменитият "ескимо", наречен от създателите си "The Eskimo Pie". Около 1926 година бил усъвършенстван първият успешно работещ фризер с непрекъснато действие, който позволил да започне масовото производство на този продукт.
.gif)
Овен ,че е любим на малки и големи,заради вкусовите си качества и главно разхлаждащия си ефект,той има други ползи:
- Намалява стреса
- Млякото и сметаната съдържат триптофан - ефективен природен транквилант, който успокоява нервната система, повдига настроението, помага при безсъние
- Въпреки,че се води ,като един от най-калоричните храни,той се спряга и в много диети,но разбира се в умерени количества.
- Помнете, че сладоледът не трябва да се яде като десерт, защото затруднява смилането на другата погълната храна. Консумирайте го самостоятелно, например 2 часа след основно хранене или поне 1 час преди основно хранене
В крайна сметка калоричен или не ,всеки прави своя избор,но сладоледа винаги ще бъде едно лятно изкушение,на което трудно може да се устои!







